Промени в имигрантския статут 2015

 

Европейска миграционна мрежа – целево проучване 2015

 

Промени в имигрантския статут и основанието за пребиваване: преглед на подхода на страните членки

 

Резюме (обобщение на проучването)

Докладът изследва въпросите, свързани с промените в имигрантския статут, които са позволени на гражданите на трети държави, без да им се налага да напускат територията на България. Конкретно внимание се обръща на законодателната рамка, на това кои са възможните промени на статута според действащото българско законодателство и практиката, както и кои са основните движещи сили зад изготвянето на правната рамка в тази насока. Не на последно място, докладът разглежда националния дебат по темата, както и основните пречки, поуки и добри практики, свързани с нея. Основните открития и препоръки от проучването са:

–      През последните няколко години законодателството в България, свързано с граждани на трети държави, се развива и хармонизира с европейското, за да позволи и улесни промяна на статута на чужденци, без да им се налага да напускат страната.

–      Усилията в тази насока доведоха до възможността за смяна на статута, без да се напуска страната,  за повечето категории имигранти, обхванати от изследването.

–      Въпреки това, все още има пречки за промяната на статута, когато става въпрос за трудова заетост (категориите висококвалифицирана работа, свободни професии или служители).

–      Отговорността за политиките и законодателството относно възможността за промяна на статут без напускане на страната е разпръсната между няколко институции. Координацията между тях може да бъде подобрена.

–      Множеството от наличните проблеми са осъзнати от отговорните институции, което води до приемането на  Национална стратегия в областта на миграцията, убежището и интеграцията (2015-2020г.) и  създаването на  Националния съвет по миграция и интеграция (през 2105г.). Поради съвсем краткото им съществуване, предстои да се видят резултатите от тяхната работа.

–      Липсват достатъчно анализи и практически наблюдения върху законодателството, свързано с промените на статута, без напускане на държавата и прилагането му.

–      Сходна е ситуацията с практическите изследвания на възможността за смяна на статут, последствията от политики в тази насока, както и какъв е ефектът от смяната на статута за обществото и икономиката.

–      Липсва единна база данни и достатъчно статистика по темата.

–      Ползите от възможността за граждани на трети държави за смяна на статута, без напускане на територията на България, са недостатъчно осъзнати от отговорните институции, а действията в тази насока не са водени от общи и координирани действия.

–     Като причината за липсата на наблюдения и анализи, както и за самото протичане на хармонизацията на българското законодателство е факта, че държавата за пръв път в най-новата си история е изправена пред засилен имигрантски поток от 2013г. насам.

–      Целенасочените действия в посока позволяване и улесняване промяната на статута, ще спомогнат за постигане на някои от основните приоритети на  Националната стратегия в областта на миграцията, убежището и интеграцията (2015-2020г.), например привличане и задържане на висококвалифицирана работна ръка.

 

 

Раздел 1: Преглед на националната миграционна система относно промяната на статута

I.             Общ преглед на националната миграционна система във връзка с промяната на статута

През последните години се наблюдава значително развитие и подобрение на законодателството във връзка с приема на чужденци и на граждани на трети страни, както и на възможностите за смяна на статут без напускане на територията на Република България. Законите в тази сфера търпят сериозни промени, и хармонизация с европейските норми и директиви. Това недвусмислено спомага смяната на статут в повечето от категориите, обхванати от това проучване. Въпреки всичко трябва да се подчертае, че възможността за смяна на статут с цел придобиване правото на работа и встъпване в трудови правоотношения е силно ограничено и изисква напускане на територията на страната. Също така понятия като „сезонен работник“ (seasonal worker) и „вътрешнокорпоративен трансфер“ (Inter-corporate transfer) все още не са въведени в българското законодателство във връзка с граждани на трети държави.

II.           Кратък преглед на националния дебат в България

Трябва да се изтъкне и факта, че дебатът на национално ниво е силно ограничен. Темата за бежанците и притокът на чужденци е широко застъпен в публичното пространство с оглед на кризата от 2013г. Има силни индикации за обществен интерес и осведоменост на тази тема. Самата възможност за смяна на статут обаче не е засегната в медиите, публичните обсъждания, партийни документи и прояви и в неправителствения сектор.

III.         Основни движещи сили / причини зад промените на статута, насърчавани от законодателите

Нормативната база в България, касаеща гражданите на трети държави, търпи сериозно развитие. Основни движещи сили в процеса са желанието за изграждане на цялостен подход и актуализиране на законодателството, свързано с чужденците. Хармонизацията с европейските норми също играе важна роля. Правителството и отговорните институции демонстрират воля да работят за развитието на българската правна база, която да разшири и улесни възможностите за смяна на статут без напускане на страната, особено в областите, свързани с трудовата заетост.

Раздел 2: Преглед на критериите за прием

Как националното законодателство определя категориите граждани на трети страни, обхванати от изследването?

 

Категория Определение в страната Критерии за прием
Семейство Членове на семейство на чужденец по смисъла закона са:

1)  съпруг/съпруга;

2)  деца на чужденеца и на неговия съпруг/съпруга, включително осиновените, които не са навършили 18-годишна възраст и не са сключили брак;

3)  деца, включително осиновените, на чужденеца, които не са навършили 18-годишна възраст и не са сключили брак, когато той притежава родителските права и децата се намират на негова издръжка;

4)  деца, включително осиновените, на съпруга/съпругата, които не са навършили 18-годишна възраст и не са сключили брак, когато той притежава родителските права и децата се намират на негова издръжка.

За членове на семейството се смятат и навършилите 18-годишна възраст деца на чужденеца или на неговия съпруг/съпруга, несключили брак, когато сериозни здравословни причини налагат полагането на лични грижи за тях или поради такива причини са обективно неспособни да осигуряват собствената си издръжка.

 

Членовете на семейството на дългосрочно пребиваващия чужденец могат да получат разрешение за продължително пребиваване със срок една година с възможност за подновяване, без да се надхвърля разрешеният срок на пребиваване на титуляря.

За издаване на разрешение за пребиваване на членовете на семейството следва да бъдат изпълнени изискванията на чл. 24, ал. 2 от ЗЧРБ[1], а именно:

1)    притежават виза по чл. 15, ал. 1

2)    да имат осигурено жилище;

3)    задължителни здравни застраховки и осигуряване

4)    достатъчни средства за издръжка, без да прибягват до системата за социално подпомагане, в размер не по-малък от минималната месечна заплата, минималната стипендия или минималната пенсия, съгласно законодателството на Република България, за срока на пребиваване.

След 5-годишно пребиваване на територията на Република България и при условие, че съпругът/съпругата и навършилите пълнолетие деца на пребиваващ в страната чужденец не са получили разрешение за пребиваване по причини, различни от събиране на семейството, имат право да получат самостоятелно разрешение за дългосрочно пребиваване, независимо от това на титуляря, ако са налице основанията по чл. 24г.

Образование Липсва правно определение.

Чужденец, който е приет в учебно заведение на територията на страната с цел образование.

Условията, които трябва да бъдат изпълнени за придобиване на разрешение за продължително пребиваване в България, са:

1)   притежават виза по чл. 15 ал. 1 от ЗЧРБ;

2)   приети са за редовно обучение във висше училище, ученици, приети на територията на страната за обучение в средната степен на образование в рамките на програма за обмен или като стажанти без възнаграждение;

3)   доказателства за осигурено жилище за времето на пребиваването им в страната.

На чужденец, който вече е приет в качеството си на студент в държава – членка на Европейския съюз, и който кандидатства да провежда част от курса на обучение, с който е ангажиран, или кандидатства да го допълни със свързан с него учебен курс в Република България, се издава разрешение за продължително пребиваване със срок, съобразен с продължителността на учебните занятия.

Научен работник Липсва правно определение.

Чл. 15, ал 2 от ЗЧРБ дава информация относно вида виза, която се издава за тази категория чужденци – виза за дългосрочно пребиваване със срок на валидност до една година и с право на пребиваване до 360 дни може да бъде издадена на чужденци, които извършват научни изследвания или са студенти по програми за обучение до една учебна година, специализанти или стажанти, чужденци, командировани от чуждестранен работодател за изпълнение на конкретни задачи, свързани с контрола и координацията по изпълнението на договор за туристически услуги, както и на чужденци, командировани от чуждестранен работодател за осъществяване и поддържане на инвестиции, сертифицирани по реда на Закона за насърчаване на инвестициите.

Условията, които трябва да бъдат изпълнени за придобиване на разрешение за продължително пребиваване в България са:

1)    притежават виза по чл. 15 ал. 1 от ЗЧРБ;

2)    писмени доказателства за осигурено жилище за времето на пребиваване в страната;

2)    задължителни здравни застраховки и осигуряване;

3)    достатъчни средства за издръжка, без да прибягват до системата за социално подпомагане, в размер не по-малък от минималната месечна заплата, минималната стипендия или минималната пенсия, съгласно законодателството на Република България, за срока на пребиваване;

4)    заверено копие от споразумението за прием в научноизследователска организация, регистрирана в Република България по законоустановения ред.

Разрешение за продължително пребиваване могат да получат и членовете на семействата на научните работници на основание чл. 24, ал. 1, т. 13, с продължителност на валидност на разрешението съобразно срока на разрешителното за пребиваване, издадено на научния работник.

 Синя карта Допълнителните разпоредби на ЗЧРБ, параграф 1, т. 1г дават легално определение на понятието „синя карта“:

разрешение с обозначението “синя карта на ЕС”, което дава право на притежателя да пребивава и да работи на територията на държава – членка на Европейския съюз, за целите на висококвалифицираната трудова заетост.

Разрешение за пребиваване и работа тип “синя карта на ЕС” могат да получат чужденци, които:

1)    притежават виза по чл. 15, ал. 1; и

2)    са висококвалифицирани работници по смисъла на Закона за насърчаване на заетостта.

Членовете на семейството на притежателя на синя карта могат да получат разрешение за продължително пребиваване със срок на валидност, съответен на срока на пребиваване на притежателя на синя карта на ЕС. За издаване на разрешение за пребиваване на членовете на семейството следва да бъдат изпълнени изискванията на чл. 24, ал. 2, а именно:

1)        да имат осигурено жилище;

2)  задължителни здравни застраховки и осигуряване;

3)  достатъчни средства за издръжка, без да прибягват до системата за социално подпомагане, в размер не по-малък от минималната месечна заплата, минималната стипендия или минималната пенсия, съгласно законодателството на Република България, за срока на пребиваване.

При първоначално подаване на заявление за разрешение за пребиваване лицата, навършили 18 години, с изключение на лицата без гражданство, представят и свидетелство за съдимост, издадено от държавата, чиито граждани са, или от държавата на обичайното им пребиваване.

Висококвалифициран работник Моля, вижте дефиницията за „синя карта“ При наемане на работа на чужденци за целите на висококвалифицираната заетост не се издава разрешение по чл. 70, което се съдържа в единното разрешение за пребиваване и работа тип “синя карта на ЕС”, издавано от Министерството на вътрешните работи;
Служител Липсва правно определение – комбинация от определенията за чужденец и работник/служител.

Чужденец по чл. 2 от ЗЧРБ.

За работник или служител, законът и в частност Кодексът на труда не дава точно определение, но го предпоставя. Това е трудово дееспособно физическо лице, което предоставя работната си сила за временно ползване срещу възнаграждение за положения труд.

Нормативната уредба на условията и реда за работата на чужденци по трудово правоотношение в България се съдържа в глава VІІІ на ЗНЗ[2] (чл.70 и следв.) и в Наредбата за условията и реда за издаване, отказ и отнемане на разрешения за работа на чужденци в Република България.

Условията, на които трябва да отговаря кандидата, са следните:

1)    получаване на разрешение за работа в съответствие с изискванията, определени с акт на Министерския съвет или в международен договор, по който Република България е страна;

2)    притежава виза по чл. 15, ал. 1 от ЗЧРБ;

Разрешителният режим, предвиден в чл.70, ал.1 от Закона за насърчаване на заетостта, не се прилага за лица, които са граждани на държава – членка на Европейския съюз, или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, които по силата на сключени международни договори с Европейския съюз имат право на свободно придвижване.

Свободна професия Липсва правно определение. Комбинация от определенията за чужденец и самоосигуряващо се лице по КСО[3]:

В българското законодателство липсва правно понятие за самоосигуряващо се лице. КСО само изброява в чл. 4, ал. 3, т. 1, т. 2, т. 4  лицата, които подлежат на самостоятелно осигуряване. Това са: лицата, регистрирани като упражняващи свободни професии и/или занаятчийска дейност; лицата, упражняващи трудова дейност, като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества; и земеделските стопани и тютюнопроизводители, регистрирани по съответния ред.

Необходими условия са чужденецът да:

1)    отговаря на законоустановените изисквания за влизане и пребиваване в страната;

2)    представи пред дипломатическите и консулските представителства, съответно пред службите за административен контрол на чужденците, следните документи:

1. молба по образец;

2. разрешение за извършване на дейност на свободна практика – издава се от органите на Министерството на труда и социалната политика.

Собственик на бизнес Липсва правно определение. ЗЧРБ определя тези лица като такива, които:

1)    осъществяват търговска дейност в страната по законоустановения ред, като в резултат на тази дейност са разкрити най-малко 10 работни места за български граждани, поддържани за срока на пребиваването, освен когато е уговорено друго в международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България;

2)    са вложили сума не по-малка от 600 000 лв. – за всеки чужденец, за придобиване на право на собственост върху недвижими имоти на територията на Република България или чужденецът е собственик на повече от 50 на сто от капитала на българско търговско дружество, вложил е същата сума в капитала на дружеството и в резултат на това дружеството е придобило правото на собственост върху недвижими имоти в страната на тази стойност; към датата на подаване на заявлението за разрешение за продължително пребиваване чужденецът или юридическото лице трябва да е изплатило напълно сумата, която да е постъпила по сметка в българска лицензирана кредитна институция, а ако имотите са придобити със заемни средства, непогасената част от заема не трябва да надвишава 25 на сто;

Предпоставките за получаване право на продължително пребиваване са:

1)    притежават виза по чл. 15, ал. 1;

2)    осигурено жилище;

3)    задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Република България, когато лицето не е осигурено по ЗЗО;

4)    достатъчни средства за издръжка, без да се прибягва до системата за социално подпомагане, в размер, не по-малък от минималната месечна работна заплата, минималната стипендия или минималната пенсия за страната, за срока на пребиваване на територията на Република България;

5)    По т. 1 от дефиницията:

–           представят документи за актуалното състояние (за т.1 от дефиницията);

–           удостоверение за наличието или липсата на задължения на търговеца, издадено от органите на Националната агенция за приходите (НАП);

–           удостоверение за наетите по трудово правоотношение десет български граждани от осигурител – чуждестранно лице, издадено от НАП;

–           справка за актуално състояние за всички действащи трудови договори, издадена от НАП;

–           обобщена справка за работодател за период, издадена от НАП.

6)  По т.2 от дефиницията:

–           документ, удостоверяващ ЕИК на търговското дружество;

–           удостоверителен документ от българска лицензирана кредитна институция за постъпването на сума, не по-малка от 600 000 лв., за придобиване право на собственост от чужденеца върху недвижими имоти на територията на страната или за участие в капитала на съответното търговско дружество; при ползването на заемни средства – и удостоверителен документ от кредитна институция за непогасена част от заема не повече от 25 на сто;

–           документ за собственост на недвижимите имоти на територията на страната на чужденеца или на търговското дружество;

–           справка за разходите на търговското дружество за придобиване на недвижими имоти за периода след внасяне на сумата по т. 2 в капитала на търговското дружество, придружена с копия на договори за покупко-продажба (разходооправдателни документи), копие от инвентарната книга или амортизационен план, доказващо заприходяването на дълготрайни материални активи, или друг документ, удостоверяващ стойността и вида на придобитите нови недвижими имоти след влагането на сумата по т. 1.

Сезонен работник Терминът и директивата предстои да бъдат транспонирани в българското законодателство през 2016г. Не е приложимо
Вътрешнокорпоративен трансфер (ВКТ) Терминът и директивата предстои да бъдат транспонирани в българското законодателство през 2016г. Не е приложимо
Инвеститор Липсва правно определение за инвеститор. Въпреки това, Законът за насърчаване на инвестициите разширява понятието за чужденец според ЗЧРБ:

“Чуждестранно лице” е:

а)  юридическо лице, което не е регистрирано в Република България;

б)  дружество, което не е юридическо лице и е регистрирано в чужбина;

в)  физическо лице – чужденец с постоянно местопребиваване в чужбина.

 

Необходими предпоставки са:

1)    извършване на дейност по изпълнение и/или поддържане на инвестиция, получила сертификат за клас А, клас Б, или за приоритетен инвестиционен проект по реда на чл. 20, ал. 1, т. 1 от Закона за насърчаване на инвестициите;

2)    в българското търговско дружество с инвестиция, получила сертификат по чл. 20, ал. 1, т. 1 от Закона за насърчаване на инвестициите, чужденецът по ал. 1 трябва да е:

1. съдружник или акционер с поименни акции, притежаващ 50 на сто или повече от регистрирания капитал на дружеството;

2. представляващ дружеството или прокурист, вписан в търговския регистър, или

3.    нает по трудов договор за изпълнението на ключова и/или контролна функция в научноизследователската, производствената, маркетинговата или друга основна дейност на предприятието или друга дейност, необходима за целите на инвестицията.

Виза вид „D“ Виза вид „D“ или виза за дългосрочно пребиваване дава право на многократно влизане на територията на Република България в рамките на срока на нейната валидност. За да бъде издадена виза вид „D“, чужденецът трябва да отговаря на едно от условията, предвидени в Закона за чужденците в република България за получаване право на пребиваване.

 

Бежанец Статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.

За предоставянето на статут по ал. 1 е без значение обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия, националност, социална група, или изразява политическо мнение, които са в основата на преследването. Достатъчно е органът или организацията, осъществяваща преследването, да смята, че чужденецът има такава принадлежност.

Необходимо е да бъдат изпълнени следните условия:

1)    подаване на писмена молба до Президента на Република България, която подлежи на регистрация;

2)    Проведено интервю с кандидата, след което Държавната агенция за бежанците.

Право на пребиваване в Република България, когато не са налице изискванията на този закон, могат да получат и членовете на семейството на чужденец, на когото при условията и по реда на Закона за убежището и бежанците е:

1. предоставено убежище или статут на бежанец;

2. предоставен хуманитарен статут;

3. предоставена временна закрила.

Жертва на трафик Може да се открие правно определение в допълнителните разпоредби на Закона за борба с трафика на хора, а именно: “трафик на хора” е набирането, транспортирането, прехвърлянето, укриването или приемането на хора, независимо от изразената от тях воля, когато се извършва с цел експлоатация; “жертва” е всяко лице, което е било обект на трафика на хора; Необходимите предпоставки са:

1)    изразено съгласие за сътрудничество на жертвата за разкриване на извършителите на трафика;

2)    подаване на заявление до прокурора, отговорен за наказателното производство срещу тези лица.

 

 

Раздел 3: Национална правна рамка относно промяната на статута, без да се налага напускане на страната

Раздел 3.1: Правни възможности за промяна на статута от територията на страната

  

Кой е/кои са основните участници и институции, които имат отношение към разработването на такива мерки? Ако има повече от един, как се осъществява координацията между тях?

Основните институции, отговорни за изготвянето на мерки, свързани със статута на имигрантите в България, са Министерство на вътрешните работи (МВР), Министерство на външните работи (МВнР), Министерството на труда и социалната политика (МТСП), Агенция по заетостта към МТСП, Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет. През 2011г. е създаден Национален съвет по миграционна политика към МВР. Неговите основни функции са да организира и контролира изпълнението на Националната стратегия в областта на миграцията, убежището и интеграцията (2011-2020), както и да осигурява координация в дейността на държавните органи, органите на местно самоуправление, неправителствените и международните организации на територията на страната по въпросите на миграцията. Въпреки това дейността му остава ограничена и не е разгърната до пълния ѝ потенциал. В новоприетата Националната стратегия в областта на миграцията, убежището и интеграцията от 2015г. се подчертава, че „Отговорните институции са разпръснати в структурите на няколко различни министерства и агенции, което затруднява взаимодействието и координацията между тях. Не е изградено звено, което да анализира, изработва, съгласува и координира провеждането на държавните политики в областта на миграцията в нейната цялост.“

 

За да се адресират гореспоменатите проблеми и да се постигне засилено взаимодействие и координация между институциите в страната, както и с цел по-добра интеграция на имигрантите в България и подобрено управление на миграционните потоци, през 2015 г. е създаден Национален съвет по миграция и интеграция. Негова цел също е да изготвя и координира политиките в тези области. Съветът е съпредседателстван от вицепремиерите по координация на европейските политики и институционални въпроси и по демографската и социална политика. По-късно през годината съпредседател става и министърът на вътрешните работи. Освен съпредседателите, в него участват заместник-министри на правосъдието, вътрешните работи, външните работи, труда и социалната политика, здравеопазването, образованието и финансите, както и председателите на държавните агенции за бежанците и за закрила на детето, заместник-председател на ДАНС, директорите на дирекции „Гранична полиция” и „Миграция” в МВР и представител на Националното сдружение на общините. Съветът работи в сътрудничество с представителите на местната власт, синдикалните и работодателските организации, както и с неправителствения сектор.

 

Има ли специфични институционални канали за комуникация, (като интернет страници на Миграционни Агенции), които да предлагат информация за възможности за промяна на статута.

На сайта на Дирекция „Миграция“ към МВР е достъпна цялата нормативна база, свързана по един или друг начин с чужденците в Република България. Въпреки това няма налично тълкуване на законите, което да е насочено конкретно към смяната на имигрантския статут. Сайтът на Дирекция “Международна трудова миграция” към МТСП също предоставя информация. На него може да се открие правна база, свързана с трудовата миграция, но липсва специфична и/или практическа информация относно преминаването от един статут в друг. Положението със сайта на Държавна агенция за бежанците към Министерски съвет е сходно.

Недостатъчната информация и липсата на аналитични документи е осъзната от отговорните институции. В Националната стратегия в областта на миграцията, убежището и интеграцията (2015-2020г.) се посочва, че съществуват „проблеми, свързани със събирането и анализирането на статистическа информация от различните компетентни институции. Откроява се липса на количествени и качествени изследвания, нужни за сравнимост, качествен анализ и прогнози…“. В документа също се споменава и липсата на интегрирана информационна система, която да събира информацията за чужденците в България.

Все пак съществуват редица правителствени и неправителствени информационни канали, насочени към предоставяне на информация относно правата на чужденците и бежанците, начинът им на приемане и документите, които могат да им бъдат издадени. Информацията, насочена конкретно към преминаването от един статут в друг, е ограничена.

Раздел 3.2: Цели на националните политики насочени към позволяване на смяната на статута, без напускане на страната.

Водени ли са съществуващите мерки в страната от специфични политически цели (като борба с недостиг на работна сила, намаляване на безработицата, задържане на таланти, усвояване на предприемачески умения на граждани на трети страни,  цели на икономическото представяне на страната, и т.н.)?

Да

Ако да, моля обяснете логиката зад тяхното оформяне/изпълнение, базирани ли са тези решения на оценка на потребностите и дали специфични цели/индикатори са  идентифицирани?

За момента целенасочените политики за позволяване и улесняване на смяната на статута, без напускане на страната, са ограничени. Въпреки това, през последните години се полагат значителни усилия за предоставяне на тази възможност. По-голям успех се наблюдава в сферите, които не са свързани с трудова заетост. Преминаването към статут на учащ, или пък към член от семейството, е олекотено. Основните пречки за смяна на статут остават в случаите, когато лицето иска да придобие правото да работи на територията на страната (независимо дали става въпрос за висококвалифициран труд, свободна професия или служител в предприятие). Това до известна степен  може да се обясни и с високите нива на безработица, в контекста на икономическата криза, настъпила след 2008г. Въпреки това, специалисти, свързани със законодателните органи, коментират желанието и работата на правителство (по-конкретно на Министерствата, имащи отношение към чужденците в България) в посока изготвяне законова рамка, позволяваща такива смени. Водещи в тази насока ще бъдат желанието за привличането и задържането на талантливи и висококвалифицирани работници в страна. Също могат да бъдат споменати и подобряването на демографската ситуация, както и набирането на работна сила, която да помогне за развитието и за растежа на икономиката в страната.

Споменатата по-горе Национална стратегия в областта на миграцията, убежището и интеграцията (2015-2020г.) обединява три други аналогични стратегии, приемани в периода 2008-2014 г., като ги актуализира съобразно променената след бежанската криза през 2013 г. миграционна ситуация в страната и в Европейския съюз.

Сред нейните приоритети не се споменава пряко възможността за смяна на статут без напускане на страната, но тя може да бъде сред бъдещите мерки, предвидени при изпълнение на стратегията. Сред основните ѝ цели се акцентира върху създаването на политическа рамка за изграждане на комплексна и устойчива нормативна и институционална основа за успешно управление на законната миграция и интеграцията. По конкретно целите на Стратегията включват (но не се изчерпват до):

– прилагане на конкретни мерки и услуги за интеграция на лица, получили международна закрила, в областта на достъпа до образование и обучение по български език, заетостта, признаването на квалификации, здравните грижи, социалното подпомагане, жилищното настаняване, интеграцията в социалния, културен и граждански живот на обществото; гарантиране основните права на мигрантите – политически, икономически, социални, културни и др.– според стратегията необходимите условия и фактори за създаване на благоприятна интеграционна среда са изграждането на мрежа за сътрудничество и оперативно взаимодействие между максимално широк кръг заинтересовани участници от държавните институции, представителите на органите за местно самоуправление и неправителствения сектор в процеса на адаптацията и социалното включване на получилите международна закрила, както и равнопоставеното участие в процеса на представители на бежанските общности с цел преодоляване на културните различия и т. н.

– осигуряване социалното включване и интеграцията на граждани на трети държави; привличане на висококвалифицирани български граждани-емигранти и чужденци от български произход с цел трайно установяване и заселване в страната; оказване съдействие на българските граждани при упражняването на правата им като граждани на ЕС за свободно движение в ЕС и ЕИП, както и на други граждани на ЕС/ЕИП за свободно движение в България; утвърждаването на принципите на доброто управление при регулиране на законната миграция за подпомагане икономическото развитие на страната – България ще продължи да работи последователно за развитие на общата европейска миграционна политика, особено в областта на командироването на работници и създаването на механизъм за координиране между държавите-членки по въпросите на интеграцията на законно пребиваващите граждани на трети държави, вкл. получилите международна закрила, като част от необходимостта от работна сила на пазара на труда. България счита за важна положителната връзка между миграцията и развитието като част от управлението на миграцията. България следва да продължи своята политика в посока на разширяване на спектъра от мерки, които се предлагат по отношение на услугите и подкрепата за българските емигранти. Службите по трудови и социални въпроси към посолствата следва да се разглеждат само като първа стъпка от програма за изнесено предлагане на услуги от посолствата за българските емигранти и да се търсят възможности за разширяване на тази мрежа, както и на предлаганите услуги.

Предвижда се наличието на проблеми, свързани с трудовата миграция и интеграция, да доведе до консолидиране на наличните разпоредби в отделен Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност. Той ще бъде основан на Закона за насърчаване на заетостта като ще отразява и допълнителните норми, предстоящи да бъдат въведени с последните директиви на ЕС.

Тук трябва да се спомене, че водещо в работата, свързана с миграцията (трудовата заетост на чужденци от трети страни, международната закрила), ще бъде и усъвършенстването на българското законодателство в посока хармонизирането с европейското законодателство.

Има ли изследвания или оценки във вашата страна, насочени към ефективността на националните мерки, позволяващи на граждани на трети страни да променят статута си, оставайки на територията на държавата? Изследванията или оценките разглеждат ли как страната е адресирала промяната в / загубата на права?

Не – по време на съставянето на този доклад не бяха намерени изследвания и оценки на ефективността на националните мерки, позволяващи на граждани от трети страни да променят статута си, оставайки на територията на държавата.

Има ли изследвания или оценки във вашата страна насочени към въздействието на такива мерки върху националната икономика?

Не – по време на съставянето на този доклад не бяха намерени изследвания и оценки насочени към въздействието на такива мерки върху националната икономика.

Как са възприемани такива смени на статута в България?

По време на изготвянето на доклада намерените доказателства (политически документи, политически диспути, медийно отразяване, кампании на неправителствени организации, примери от съдебната практика и т.н.) бяха силно ограничени. Все пак индиректни примери в тази насока съществуват: една от основните цели на Българската агенция за инвестиции[4] е да популяризира възможността за чужденци да работят и да инвестират в България. Смяната на статут не се споменава пряко, но би могло да се приеме, че улесненото преминаване от един статут в друг ще допринесе за постигането на тази цел. Публичният дебат по темата е недостатъчен.

Има ли някакви доказателства или индикации, че такива промени на статута допринасят за превенцията на нелегалната миграция в България?

Не

Ако отговорът е „да“, моля резюмирайте основните данни. При отрицателен отговор, моля представете други налични доказателства/индикатори, които са налични в страната (медийни изяви и дебати, проучвания от експерти / академици и т.н.)

По време на изготвянето на доклада, конкретни доказателства по този въпрос не бяха намерени. Въпреки това, международни организации, действащи и на територията на България, защитават позицията, че чрез улесняване на легалната миграция, нелегалната ще намалее.

Според Международната организация по миграцията (МОМ)[5], например, демографската и социална структура, повлияна от бързите темпове на индустриализация в света, създава необходимост за наемане на работници и професионалисти от други страни за задоволяване на нуждите на местния пазар на труда. Трудовата миграция създава известни предизвикателства за приемащите страни, но икономиките, които искат да останат конкурентноспособни, не могат да пренебрегнат необходимостта от чужда работна сила. Улесняването на редовната трудова миграция, би могло да бъде успешно решение, както за страните на произход, така и на приемащите страни.

Организации като МОМ подпомагат правителствата в развитието и осъществяването на миграционна политика, законодателство и административни механизми в областта на регулиране на миграцията, като се цели противодействие на нередовната миграция и улесняване на редовната миграция. МОМ осигурява техническа подкрепа и обучение за държавни служители, работещи в областта на миграцията за ефективно управление на границите, съблюдаване на визовите режими, регулиране влизането и престоя на граждани на трети страни, събиране и използване на биометрична информация, с оглед осигуряване на ефективен контрол и изпълнение на действащото миграционно законодателство.

Раздел 4: Предизвикателства, добри практики и поуки

Раздел 4.1: Предизвикателства и препятствия пред мерките, които да позволят на граждани на трети страни да променят статута си, оставайки на територията на България.

Какви са основните предизвикателства/препятствия, свързани с промяната на статута на граждани на трети държави, оставайки на територията на страната?

Към момента на съставянето на доклада не бяха открити проучвания, насочени към основните предизвикателства и препятствия, свързани с промяната на статута на граждани на трети държави, оставайки на територията на страната. Макар законодателството да предлага възможността чужденци да сменят статута си без да напускат Р. България проучванията в тази област са ограничени. Това би могло да се обясни и с факта, отчетен в актуализираните програми и приоритети, свързани с имиграцията, че държавата за първи път в новата си история се сблъсква с  тенденцията да бъде силен притегателен център за чужденци под една или друга форма. Отделно от това, сама по себе си липсата на проучвания в тази насока следва да се разглежда като предизвикателство за българската администрация, тъй като наличието на наблюдения върху практическото прилагане на законите би могло да посочи проблеми в процеса на смяна на статут за граждани на трети държави, с което да се търсят начини за улеснение и подобрение на процедурите.

Въпреки липсата на трудове в областта, за целите на доклада е необходимо да се отчетат наблюденията относно проблемите и препятствията, с които се сблъсква българската администрация. Според Отчета за извършената работа по изпълнение на Националната програма за интеграция на бежанците в Република България (НПИБРБ) (2011-2013), за 2012 година се открояват две тенденции, които възпрепятстват успешното протичане на програмата, с което индиректно се оказва влияние и върху възможността за чужденците, получили статут, да продължат своето развитие и евентуална смяна на статута на територията на Р. България, а именно:

  1. Обикновено чужденците, получили статут, изявяват желание веднага след връчването на решението да влязат в програмата. Но след първите няколко месеца отправят молби за отсъствие от България за месец-два, с цел пътуване извън страната по здравословни причини, срещи с роднини /обикновено в съседна Турция/. Някои не се завръщат, поради което се изключват от програмата.
  2. Други участници се отказват да завършат пълния цикъл на програмата. Спират след като завършат курса по български език и издържат успешно езиковия изпит, защото тогава спира изплащането и на наема за жилище (съгласно ЗУБ наемът се плаща в продължение на 6 месеца). Реално те не могат да заемат квалифициран пост, а им се спира издръжката, което прави невъзможно тяхното икономическо съществувание (на тях и на семействата им). Повечето от тях не продължават с курсовете по професионално обучение, защото трябва да работят и издържат семействата си.

Тези две направления със сигурност са предпоставка за неуспешно развитие на чужденците на територията на Р. България. Въпреки това, по-задълбочени изследвания към момента не са провеждани.

 

Раздел 4.2: Добри практики и поуки

В тази връзка, макар и законодателството да е разработено в тази насока, липсва конкретен поглед както върху проблемите и препятствията, които биха имали чужденците в България, така и върху добрите практики в тази сфера. Подобна информация със сигурност би имала положително влияние както върху законодателството, така и върху прилагането му на практика, поради което нуждата от изследвания на конкретни случаи за смяна на статут на чужденци е очевидна.

Раздел 5: Заключения

Синтезираният Доклад (изготвен от Европейската комисия) ще изтъкне основните наблюдения направени в рамките на националните доклади. Специфичните заключения, свързани конкретно с този доклад и с България, са включени в началото на доклада, където е представено неговото резюме.

 

Анекс 1: Статистика

Този анекс предоставя статистическа информация по въпроса за смяна на статута. Данните за Таблици А1-А3 са от посочените източници. Национални данни са използвани за Таблица А4 и Таблици А7-А11.

 

 

Таблица А1: Кандидати за международна закрила (2010-2014)

  2010 2011 2012 2013 2014
България 1 125 890 1 385 7 145 11 080

Източник: Eurostat (migr_asyappctza), данни от октомври 2015


Всички валидни разрешения за пребиваване по причина на 31 декември (2010-2014 г.)

Година Причина BG
2010 Общо 14,241
Семесйство 4,560
Образование 4,692
Платени дейности 282
2011 Общо 14,158
Семесйство 4,885
Образование 4,629
Платени дейности 746
2012 Общо 16,745
Семесйство 5,413
Образование 4,988
Платени дейности 694
2013 Общо 18,603
Семесйство 5,830
Образование 4,464
Платени дейности 734

 

2014 Общо 39,669
Семесйство 13,389
Образование 3,855
Платени дейности 608

Източник: Евростат (migr_resvalid), данни от Октовмри 2015

Брой на издадени сини карти (2010-2014)

Държава членка 2010 2011 2012 2013 2014
България Не е приложимо Не е приложимо Не е приложимо 14 21

Източник: Евростат (migr_resbc1), данни от октомври 2015

Брой издадени разрешителни за висококвалифицирана работа (2010-2014)

България 2010 2011 2012 2013 2014
  Не е приложимо 2 15 25 45

Източник: Национална статистика

Смяна на разрешения за състоянието на имиграцията по причина (2010-2014 г.)

Година Смяна от: Смяна на: BG
2010 Семейство Образование :
Платени дейности :
Образование Семейство :
Платени дейности :
Платени дейности Семейство :
Образование :
2011 Семейство Образование :
Платени дейности :
Образование Семейство :
Платени дейности :
Платени дейности Семейство :
Образование :
2012 Семейство Образование :
Платени дейности :
Образование Семейство 0
Платени дейности 0
Платени дейности Семейство 0
Образование 0
2013 Семейство Образование :
Платени дейности :
Образование Семейство 0
Платени дейности 0
Платени дейности Семейство 0
Образование 0
2014 Семейство Образование 10
Платени дейности 8
Образование Семейство 58
Платени дейности 1
Платени дейности Семейство 16
Образование 4

Източник: Евростат (migr_reschange), данни от октовмри 2015

: Няма налична информация

[1] Закон за чужденците в Република България

[2] Закон за насърчаване на заетостта

[3] Кодекс за социалното осигуряване.

[4]  http://www.investbg.government.bg/bg/pages/starting-a-business-residence-permits-certificates-cards-121.html

[5] http://www.iom.bg/node/14